поувличала е

Речник на българския език

1. поувличала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувличала е е производна форма на поувличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поувличала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувличала е е производна форма на поувличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поувличала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувличала е е производна форма на поувличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).