поувлича

Речник на българския език

1. поувлича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поувлича е производна форма на поувличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поувлича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поувлича е производна форма на поувличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поувлича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поувлича е производна форма на поувличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).