поубила си

Речник на българския език

1. поубила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поубила си е производна форма на поубия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. поубила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

поубила си е производна форма на поубия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).