поубила

Речник на българския език

1. поубила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поубила е производна форма на поубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поубила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поубила е производна форма на поубия (мин. деят. св. прич. ж. р.).