поубиел

Речник на българския език

1. поубиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поубиел е производна форма на поубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поубиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поубиел е производна форма на поубия (мин. деят. несв. прич. м. р.).