поуби

Речник на българския език

1. поуби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поуби е производна форма на поубия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поуби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поуби е производна форма на поубия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).