потътряха

Речник на българския език

1. потътряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потътряха е производна форма на потътрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потътряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потътряха е производна форма на потътрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).