потътрило

Речник на българския език

1. потътрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потътрило е производна форма на потътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потътрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потътрило е производна форма на потътря (мин. деят. св. прич. ср. р.).