потътрил

Речник на българския език

1. потътрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потътрил е производна форма на потътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потътрил — мин. деят. св. прич. м. р.

потътрил е производна форма на потътря (мин. деят. св. прич. м. р.).