потътрело

Речник на българския език

1. потътрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потътрело е производна форма на потътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потътрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потътрело е производна форма на потътря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).