потътрели

Речник на българския език

1. потътрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

потътрели е производна форма на потътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потътрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

потътрели е производна форма на потътря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).