потътрел

Речник на българския език

1. потътрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потътрел е производна форма на потътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потътрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потътрел е производна форма на потътря (мин. деят. несв. прич. м. р.).