потърпяха

Речник на българския език

1. потърпяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потърпяха е производна форма на потърпя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потърпяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потърпяха е производна форма на потърпя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).