потърпели

Речник на българския език

1. потърпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

потърпели е производна форма на потърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потърпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потърпели е производна форма на потърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. потърпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потърпели е производна форма на потърпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. потърпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

потърпели е производна форма на потърпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).