потъркаляло

Речник на българския език

1. потъркаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потъркаляло е производна форма на потъркалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потъркаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потъркаляло е производна форма на потъркалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. потъркаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

потъркаляло е производна форма на потъркалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. потъркаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потъркаляло е производна форма на потъркалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).