потъпчете

Речник на българския език

1. потъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

потъпчете е производна форма на потъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. потъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

потъпчете е производна форма на потъпча (повелително наклонение, мн. ч.).