потъпчел

Речник на българския език

1. потъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потъпчел е производна форма на потъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потъпчел е производна форма на потъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).