потънете

Речник на българския език

1. потънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

потънете е производна форма на потъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. потънете — повелително наклонение, мн. ч.

потънете е производна форма на потъна (повелително наклонение, мн. ч.).