потънел

Речник на българския език

1. потънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потънел е производна форма на потъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потънел е производна форма на потъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).