потуткахте

Речник на българския език

1. потуткахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

потуткахте е производна форма на потуткам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. потуткахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

потуткахте е производна форма на потуткам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).