потуткаха

Речник на българския език

1. потуткаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потуткаха е производна форма на потуткам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потуткаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потуткаха е производна форма на потуткам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).