потуляха

Речник на българския език

1. потуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потуляха е производна форма на потулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потуляха е производна форма на потулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).