потулях

Речник на българския език

1. потулях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

потулях е производна форма на потулям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. потулях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

потулях е производна форма на потулям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).