потулял си

Речник на българския език

1. потулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

потулял си е производна форма на потулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. потулял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

потулял си е производна форма на потулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. потулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

потулял си е производна форма на потулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).