потулял е

Речник на българския език

1. потулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулял е е производна форма на потулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулял е е производна форма на потулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулял е е производна форма на потулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).