потулвахте

Речник на българския език

1. потулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

потулвахте е производна форма на потулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. потулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

потулвахте е производна форма на потулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).