потулваха

Речник на българския език

1. потулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потулваха е производна форма на потулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потулваха е производна форма на потулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).