потулвало

Речник на българския език

1. потулвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потулвало е производна форма на потулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потулвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потулвало е производна форма на потулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. потулвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

потулвало е производна форма на потулвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. потулвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потулвало е производна форма на потулвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).