потулвала

Речник на българския език

1. потулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потулвала е производна форма на потулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потулвала е производна форма на потулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. потулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

потулвала е производна форма на потулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. потулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

потулвала е производна форма на потулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).