потретела

Речник на българския език

1. потретела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потретела е производна форма на потретя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потретела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

потретела е производна форма на потретя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).