потретел

Речник на българския език

1. потретел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потретел е производна форма на потретя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потретел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потретел е производна форма на потретя (мин. деят. несв. прич. м. р.).