потребяло

Речник на българския език

1. потребяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потребяло е производна форма на потребя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потребяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потребяло е производна форма на потребя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).