потребите

Речник на българския език

1. потребите — мн. ч. членувано

потребите е производна форма на потреба (мн. ч. членувано).

2. потребите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

потребите е производна форма на потребя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).