потребило

Речник на българския език

1. потребило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потребило е производна форма на потребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потребило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потребило е производна форма на потребя (мин. деят. св. прич. ср. р.).