потребила

Речник на българския език

1. потребила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потребила е производна форма на потребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потребила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потребила е производна форма на потребя (мин. деят. св. прич. ж. р.).