потребил

Речник на българския език

1. потребил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потребил е производна форма на потребя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потребил — мин. деят. св. прич. м. р.

потребил е производна форма на потребя (мин. деят. св. прич. м. р.).