потреби

Речник на българския език

1. потреби — мн. ч.

потреби е производна форма на потреба (мн. ч.).

2. потреби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

потреби е производна форма на потребя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. потреби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

потреби е производна форма на потребя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. потреби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

потреби е производна форма на потребя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. потреби — повелително наклонение, ед. ч.

потреби е производна форма на потребя (повелително наклонение, ед. ч.).