потормозил съм

Речник на българския език

1. потормозил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

потормозил съм е производна форма на потормозя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. потормозил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

потормозил съм е производна форма на потормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).