потормозило е

Речник на българския език

1. потормозило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потормозило е е производна форма на потормозя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потормозило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потормозило е е производна форма на потормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).