потопяло

Речник на българския език

1. потопяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потопяло е производна форма на потопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потопяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потопяло е производна форма на потопя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).