потирили

Речник на българския език

1. потирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потирили е производна форма на потиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потирили е производна форма на потиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).