потирила

Речник на българския език

1. потирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потирила е производна форма на потиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потирила е производна форма на потиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).