потечете

Речник на българския език

1. потечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

потечете е производна форма на потека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. потечете — повелително наклонение, мн. ч.

потечете е производна форма на потека (повелително наклонение, мн. ч.).