потегнела

Речник на българския език

1. потегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потегнела е производна форма на потегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

потегнела е производна форма на потегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).