потегнало е

Речник на българския език

1. потегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потегнало е е производна форма на потегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потегнало е е производна форма на потегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).