потегнало

Речник на българския език

1. потегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потегнало е производна форма на потегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

потегнало е производна форма на потегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).