потвърдяло

Речник на българския език

1. потвърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потвърдяло е производна форма на потвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потвърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потвърдяло е производна форма на потвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).