потвърдял

Речник на българския език

1. потвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потвърдял е производна форма на потвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

потвърдял е производна форма на потвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).