потвърдявало

Речник на българския език

1. потвърдявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потвърдявало е производна форма на потвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потвърдявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потвърдявало е производна форма на потвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. потвърдявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

потвърдявало е производна форма на потвърдявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. потвърдявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потвърдявало е производна форма на потвърдявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).