потвърдявал

Речник на българския език

1. потвърдявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потвърдявал е производна форма на потвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потвърдявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потвърдявал е производна форма на потвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потвърдявал — мин. деят. св. прич. м. р.

потвърдявал е производна форма на потвърдявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потвърдявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потвърдявал е производна форма на потвърдявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).